• Петък, 17 Октомври 2008г. 11:42ч.
• Автор: Портокалко

"Одата на радостта" (An die Freude на немски, Ode of joy на англ.) е ода, написана през 1785 от немският поет и историк Фридрих Шилер, позната най-вече от музикалната версия на Лудвиг ван Бетховен във второто и финално действие на неговата девета симфония. През 1972 г. тя е избрана за химн на Европейския съюз.


"Одата на радостта"

(в превод на Асен Разцветников)

Радост - ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели,
братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.
Който е честит да има
благ приятел в тежък час,
кой владей жена любима,
с нас да пей - да пее с нас
тоз, що ,,своя" назовал би
тук една душа макар!
Който - не: със тихи жалби
да напусне тоз олтар!
Гръд природата разтваря,
радост всичко живо пий -
тичат зли, добри, в превара,
в розовите ѝ следи.
Тя за нас целувки има,
благ другар и гроздов сок,
сласт - за червея незрими,
а за ангелите - Бог.
Бодро, както в небесата,
се понася звездний рой,
както млад юнак - във бой,
в своя път летете, братя!
Прегърнете днес, о люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог - там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!