Добре дошли, Гост
Моля влезте или се регистрирайте.    Забравена парола?

Поетични размисли за театъра
(1 разглежда(т)) (1) Гости
Отиди най-отдолуСтраница: 1
ТЕМА: Поетични размисли за театъра
#4
Поетични размисли за театъра 1 година(и), 10 Месеци Карма: 0
Животът е театър

Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.

Едни се раждат за главната роля,
другите ги поглъща тълпата,
която запълва сцената гола
дори извън обсега на светлината.

Понякога фалшив е главният герой
и рeпликите си изопачава.
Неведение поднася на публиката той,
а заблудените тълпи го обожават.

Ако смърта прегърне този наш "артист",
трагична развръзка, драма настояща.
А в същото време милиони статисти
поглъща бездната на сцената въртяща.

Те нямат стойност, те просто са тълпа
и да бяха личности, няма ги вече.
Страдат за тях мъже, жени, деца
и те на незнайна смърт обречени.

Това е животът, театър нескончаем,
в който неволно всички сме артисти
и винаги ще има велики, неизчерпаеми
и винаги ще си има статисти.

Автор: Пепа Деличева
Източник: Сайт за лично творчество "Откровения".
Weiqilogist
Magister Go
Senior Boarder
Мнения: 47
graphgraph
Изключен Вижте профила на потребителя
Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
 
Отиди най-отгореСтраница: 1