• Вторник, 24 Март 2009г. 13:57ч.
• Автор: Калина

ДНИ НА ПИЕР ДЬО РОНСАР В СВИЩОВ

ПРОГРАМАТА...,

ЗА ПИЕР ДЬО РОНСАР...,

СТИХОТВОРЕНИЯ, НАПИСАНИ ОТ УЧЕНИЦИ...

П Р О Г Р А М А
24, 25 АПРИЛ 2009 ГОД.

П Р О Г Р А М А

м. март – април 2009 год.
Местното радио – Представяне на поезия на творци от Свищов и свищовския край – Стефания Цанкова, Божидар Богданов, Галя Константинова, Людмил Симеонов, Николай Искъров, Първолета Прокопова, Калина Ковачева и др.
- представяне на ученическа и студентска поезия

6 март в залата на Исторически музей
Среща с поета Божидар Богданов и представяне на новата му книга „Маски на Ероса”

8 април в кафе-галерия „Антиквариат” при читалището или в клуб „Салве” на СА „Д.А.Ценов”
Среща с поетесата Стефания Цанкова и представяне на новата и книга „Полет за Свищов” от доц. Радослав Радев

м. април в кафе-галерия „Антиквариат” при читалището
Изложба на Свищовския художник Васко Василев

м. април в ДГ „Калина Малина”
Детски празник „Ние и европейските деца обичаме да рисуваме, пеем и танцуваме”

м. април във виртуалното пространство
Поетични срещи на децата от България - Румъния – Франция в интернет мрежата
                                                    Организатор: Портокаловата къща

23 април от 14.00 ч. в кафето на р-т „Калето”
„Въздухът на поезията” – поетична среща на деца от свищовските училища.
- Четене на стихове, получени от румънските и френските ученици по електронната поща
-  Полетът на поетичното слово - представление
       Организатор: отд.”Образование и култура” и Портокаловата къща

23 април от 18.30 ч. в салона на читалището
Театрална постановка „Анна Бижуто” (Луда нощ по френски) от Марк Камолети. Представя ДТ при ПБЧ „Ел. и К. Д. Аврамови”.
                              Организатор: ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови”

24 април от 9.00 ч. в градската градина
Изложба „Пиер дьо Ронсар”

От 10.00 ч.-13.00 ч.
Градската градина
„Поезията в мен” 
- Поетични импровизации от граждани и гости на града върху хартия. място : беседката, градския фонтан
- Ученици от СОУ „Д.Благоев” и ОУ „Ф. Сакелариевич” рисуват поезия

- Изложба от детски рисунки, участвали в Международното биенале „Свищов”
                                          Организатор: отд.”Образование и култура” 
                                               съвместно с училища и култ. институти

- Изложба-базар на книги за поезия 
                                          Организатор: Националната библиотека и 
                                                              Френския институт

От 17.00 ч. пред беседката
Откриване на дните, посветени на Пиер дьо Ронсар
- осигуряване на актьори за неговите стихове;
- Концерт на струнен квартет
                                      
- Изпълнения на ПБХ „Янко Мустаков” – Свищов
                             Организатор: ПБЧ „Ел. и К.Д. Аврамови”

25 април в СА „Д.А.Ценов”
Конференция на тема „Пиер дьо Ронсар от Лоар – е –Шер до Дунава”.
                                                      Организатор: Лъчезар Тошев и СА „Д.А.Ценов”

Кой е Пиер дьо Ронсар?

Пиер дьо Ронсар (11.09.1524-27.12.1585 г.) е смятан за най-великият ренесансов поет на Франция. Романтична загадка забулва неговия произход. В прочутата си "Елегия на Реми Бело" пише:

"По род съм от страна, где зиме мраз настава,
где Дунавът студен край Тракия минава"

Пиер дьо Ронсар (на френски Pierre de Ronsard) е френски поет и член на Плеядата, наричан от своите съвременници принцът на поетите.

Според някои сведения семейството му се преселва от България във Франция през първата половина на 14 век. Бодуен дьо Ронсар (или дьо Росар) основава френския клон на фамилията и печели известност в началните етапи на Стогодишната война. Бащата на поета се нарича Лоис, а майка му, Жан дьо Шодрие, е от семейство, не само благородно, но и с добри връзки. Пиер е най-малкият син. Баща му е maître d'hôtel du roi на Франсоа I.

Бъдещият принц на поетите се учи у дома в продължение на няколко години, а на деветгодишна възраст е изпратен в Наварския колеж в Париж. Твърди се, че суровия живот в средновековното училище не му допада. Скоро той е назначен за паж, първо на най-големия син на краля, Франсоа, а след това на неговия брат, херцогът на Орлеан. Когато Мадлен Френска е омъжена за шотландския крал Джеймс V, Ронсар е преместен на негова служба и прекарва три години във Великобритания. Краят на този период той изглежда прекарва в Англия, въпреки че, строго казано, той няма работа там. След завлъщането си във Франция през 1540 той отново е взет на служба при херцога на Орлеан.

На тази служба той има нови възможности да пътува, изпратен е във Фландрия и отново в Шотландия. След известно време той получава по-важно назначение като секретар на Лазар дьо Баиф. Дьо Баиф е баща на Антоан дьо Баиф, бъдещ колега на Ронсар в Плеядата и негов спътник при това пътуване. След това той е включен в свитата на кардинал дю Беле-Ланже. От този период датира неговият митичен спор с Франсоа Рабле.

Обещаващата дипломатическа кариера на Ронсар е прекъсната от пристъп на глухота, която никой лекар не успява да излекува, и той решава да се посвети на науката. За тази цел той избира колежа Кокре, чийто директор е Жан Дора, който по-късно става известен като „тъмната звезда“ на Плеядата, заради своето мълчание на френски. Двамата вече се познават, тъй като Дора е бил учител в дома на семейство дьо Баиф. Антоан дьо Баиф, ученик на Дора, се присъединява към Ронсар, последван от Реми Бело. Жоашен дю Беле, вторият сред седемте, идва малко по-късно. В колежа учи още Мюретюс, известен учен, оказал чрез латинските си пиеси силно влияние при създаването на френската трагедия.

Обучението на Ронсар отнема седем години. Първият манифест на новото литературно движение, което прилага към простонародния език принципите на критичност и ерудиция, почерпени от класиците, идва не от Ронсар, а от дю Беле. Неговата Защита и демонстрация на френския език (Defense et illustration de la langue française) се появява през 1549 и това може да се счита за поява на Плеядата (или Бригадата, както се нарича в началото). Тя се състои, както показва името, от седем писатели, чиито имена понякога се изброяват в различен ред, макар че според класическия канон са Ронсар, дю Беле, Баиф, Реми Бело, Понтюс дьо Тиар, Етиен Жодел и Дора. Малко след това идват и работите на самия Ронсар. Няколко малки стихотворения, един епиталамий за Антоан дьо Бурбон и Жана Наварска (1550), Химн за Франция (Hymne de la France; 1549), Ода за мира (Ode a la Paix) предшестват публикуването през 1550 на четирите първи книги на Оди от Пиер дьо Ронсар.

През 1552 следва публикуването на Amours de Cassandre и на петата книга на Оди. Тези книги предизвикват ожесточени литературни спорове. Маро е мъртъв, но оставя многобройни последователи, които виждат в по-стриктната литературна критика на Плеядата, в явното ѝ презрение към простонародните и средновековни форми, в настойчивия ѝ съвет френската поезия да „следва древните“, обида към автора на Adolescence Clementine и неговите ученици.

Популярността на Ронсар още приживе е огромна и успехът му остава неизменен. Той публикува своите Химни, посветени на Маргарита Савойска, през 1555, заключението на Amours, адресирано към друга героиня, през 1556, и накрая, през 1560, Пълни съчинения (Œuvres completes) по покана на Мария Стюарт, съпруга на Франсоа II, както и Elegies, mascarades et bergeries през 1565. През същата година издава и Abrege de l'art poetique francais.

Честите смени на монарха не се отразяват върху Ронсар. Шарл IX, който скоро наследява брат си, е още по-благоразположен към него. Той му отделя стаи в двореца, дарява му различни абатства и приорати и го разглежда като свой учител в поезията. Това покровителство има и своята неприятна страна. То предизвиква силна ненавист към Ронсар от страна на хугенотите, които пишат непрекъснати пасквили срещу него, като го представят като либертин и атеист и показват последователя му дю Бартас като негов съперник.

Взето от „http://bg.wikipedia.org
              

Пиер дьо Ронсар

Преди бе Хаосът мъгляв и мрачен,
Но Любовта зачена светлината.
извая форми цветове и дати
на свод и суша и вълни прозрачни.
Тъй моят дух неопитен лениво
на тялото в материята тежка
се луташе без силует човешки
до срещата с очите ти красиви.

И стана обич моята природа-
докрай пречистена и благородна,
на същността придала съвършенство,

увлякла ме в ефирния си полет,
дарила на живото власт и воля,
кръвта ми сгряла с пламък и вълшебство.

ВИЖ РОЗАТА ПРЕЗ МАЙ - НЕВЕРОЯТНО СВЕЖА 

Изящна как израства високо над тревата, 

С безплътната си хубост разплакала зората, 

А в нейните сълзи - небето се оглежда. 

Но идва ден, когато слана ще я покрие. 

От слънцето обжарен, цветът ще залинее. 

И ще се сгърчи тя, дъждът ще я превие. 

Частица красота ще се изгуби с нея. 

Безмълвно тя умира - не знам дали красиво. 

След вехнещото цвете смъртта и нас обрича. 

И тялото ни трепетно, о, тялото ни живо 

На тази мъртва роза след миг ще заприлича. 

Превод от френски АНЕТА ПЕТРОВА - КЬОСЕВА

Интересът към обявената в програмата проява „Въздухът на поезията”  изисква от нас да публикуваме стихотворения, които развълнуваха огранизаторите на Ронсаровите дни и екипа на Портокалова къща.

Представяме ви ученици - поети:

Силвия Петрова Петрова, ученичка в ХIа клас
в Старопрестолна гимназия по икономика
гр. Велико Търново

Без теб

Какво ли всъщност ще загубя
ако те няма в моя ден,
във нощите ми, в мойте мисли
и ако ти не си до мен?

Навярно ще е много трудно
дори да дишам и да крача,
ще ме боли сърцето будно,
душата си едва ще влача.

Разбирам колко те обичам
и с устни, и с очи, и с длани!
С най- нежни имена наричам
и Теб ,и любовта ни.

Какво ли всъщност ще загубя
ако те няма в моя ден?
Разбира се-самият тебе,
а сигурно и част от мен!

КЪДЕ СТЕ, АПОСТОЛИ?

Жив е, жив е той- всъщност кой?
И къде ли все още живее-
в спомен нечий ли търси покой
или само спомня за него музея?

Съществува ли в нашата памет
нещо друго освен имена
на герои, развявали знаме
в бой за чест, свобода, светлина?

Оживяват ли често в душата
тези светли и чисти мечти
на апостоли, сгрели сърцата
на народа ни в тъмните дни?

Тез въпроси тревожни и вечни
колко хора вълнуват сега?
Дати, личности- все по-далечни
Все по-рядко навяват тъга.

О, апостоли смели, къде сте
И къде ли е вашият плам,
на малцина сте с нещо известни
за мнозина сте нищо, о срам!

„Жив е той”- каза нявга поета,
не умира и вечно живей,
с песента, със стиха, със портрета
и със огъня, в погледа грей.

Затова да спасим идеала,
да не гаснат онез светлини
на апотоли, нявга живяли.
Живи днес и във бъдните дни!

Животът е улица

Животът е улица-
по нея вървим;
към нещо, към някого
докрай се стремим.
А малките улички
от всеки наш ден
превръщат живота ни
в път устремен.
По него се срещаме
с много лица,
фалшиви и истински
очи и сърца.
Съдбата закриля ни
в трудния път
и води ни някъде-
наш е светът!
По пътя към хората
мостове строим,
в пространството, времето ,
а после рушим
любови, доверия,
страсти, мечти,
копнежи за щастие,
блян, красоти.
Вървим и се връщаме
по път-кръстопът;
в безкрайно движение
върти се светът.
И ние въртим се
в начало и край
и тръгваме,спираме
във ад и във рай.
И плачем, и смеем се,
често грешим,
все търсим и чакаме
човека любим.
Да хванем ръката му
в трудния път,
да чуем как заедно
сърцата туптят.
Начало на улица
е родният град,
а краят е някъде
в големия свят.
Но важно е друго
за всеки човек:
сърцето добро ли е-
пътят е лек!

ОРИСАНА

Неусетно минават годините,
днес си момиче, а утре – жена
и не секват тревогите, безспирните,
но какво да направиш – просто съдба.

А съдбата ти е да даваш живот
и да го топлиш с обич и ласки,
както дърво своя плод,
храни със сила, за да порасне.

И да раздаваш любов без нищо в замяна,
без да искаш да ти се връща,
просто, за да имаш утре отмяна
и да има кого да прегръщаш.

Неусетно минават годините,
днес съм момиче, утре – жена
и аз ще давам всичко от себе си-
няма да може без мене света.

 Деляна Генова, ученичка в СОУ "Ангел Каралийчев" гр. Стражица

         УЛИЦИ                                                         
 
Улиците са изпънали снаги,
стройни,шумни,многолики,
прави иизвити на дъги,
с устни-стъпки са покрити.

Улиците са косите на града,
в дълги плитки ги заплита,
мие ги със утринна роса,
с топъл вятър ги премита.

Улиците са живота на града,
с тях вълшебна песен пее,
с тях заспива и се буди сутринта,
плаче,радва се,копнее.

Улиците срещат и разделят
нас,забързалите се за някъде,
премълчават и споделят,
могат да ни заведат навсякъде.

Деляна Евгениева Генова , ученичка в СОУ”Ангел Каралийчев”
Гр.Стражица    

 Пролет

Цветове се сипят над града –
в цветна градина живея!
Къпя се в това цветно море.
Всеки ден в цветно училище влизам,
а децата са весели.

Колко е красиво през пролетта!
Колко радост ни носи!
Обичам да живея в този цветен град!

Виктория Стефанова Стойкова
ученичка от VІ клас в СОУ “Ангел Каралийчев”, гр. Стражица

Моята земя вълшебна 
Обичам в моята България всичко-
широки поляни със зелена тревичка,
високото облаче слънцето скрило,
където се смее и мойто хвърчило.

Обичам поточето с бистра водица,
което е дало живот на реката,
и звучната песен на пойните птици,
която напролет оглася гората.

Българийо, земя вълшебна,
изпълнена  със красота
за мене винаги ще си потребна-
една, едничка на света.               
Деляна Евгениева Генова
ученичка от V а клас   в                      

СОУ „Ангел Каралийчев”, Стражица

Вълшебна пръчица

Вълшебна пръчица сънувах.
Ъгълчето й се счупи.
Любимата ми музика засвири,
Шепа вълшебен прашец разпръснах.
Една звезда ми намигна.
Бълбукащи мечти в бълбукащ свят!
Намислих си желание…
Ангели запяха в нежен хор.

Приказни герои танцуват.
Разказва Луната и ме гледа с
Ъгълчето на окото си и се смее.
Чудеса се случват в живота ми –
Истински, а не само в съня!
Царското семейство ме поздрави -
Арката тържествена наближих.

С първото кафе пробуждам Шан з’Eлизе.
Попивам жълтата импресия на Ван Гог,
докато забождам мостовете на Сена в косите си.
Разбърквам мъглата над Лондон
с лъжичката на Кралицата и
захарта на Австралия.
Потъвам в аромата на Азия и
в мъдрата тишина на Буда.
Рисувам устните си със
сметана от Венециански майстори.

Изтръсквам  пътеката към моя малък Ден.

Свищов

           Комично и драматично

Животновъдите протестират,
Народното събрание блокират.
Спряха европарите
защото мръсно си играем игрите.
Всички са корумпирани
и стоят като препарирани
пред законите на Европа,
която ни хвана в галопа.
Затова България е на този хал,
защото народа си мълчи и слуша,
а на Европа и дойде до гуша
от такива като нас, които не отказват кебапчета и кюфтета
от кампании на БСП-та.
Българио, за теб революционерите умряха,
а пък днешните министри те обраха.

Петя Владова, 9а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов
 
Отново на школо

Ваканцията приключи,
отново школото вратите отключи.
На никого не му се учи,
но трябва за да сполучи.
Задачите решаваме,
делим и умножаваме,
пишем и четем
и долу в барчето ядем.
Вторият звънец удари,
а учителят със закуските ни свари.
Започват се контролни
и отново има недоволни.
Лебеди танцуват в дневника син,
всички преписват от чин на чин.
Деца, ако не учим сега,
то няма кога !!!

Петя Владова, 9а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Ученически униформи

Униформите отново се завръщат,
но учениците внимание не им обръщат.
Всеки ходи с каквото си иска,
а униформата да носи – не му стиска.
Но ще се наложи, ученика униформа да си сложи,
иначе изпитан на дъската, той ще се изложи.
Всички сме обречени
и с униформи ще бъдем облечени,
но това е хубаво, символично,
прилично и етично.

Петя Владова, 9а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Какво представлява влюбването

Любовта ни прави щастливи, а влюбването е щастието, което изпитваме, когато сме привлечени от определен човек, когото идеализираме, приписваме му редица положителни качества, част от които несъзнателно си измисляме. За всеки причините за това привличане са различни и специфични. Понякога дори намираме точно определена причина, за да оправдаем чувствата си. Когато емоцията е споделена, дори във въздуха се усеща напрежението, породено от желанието да опознаеш обекта на своите чувства, да му направиш добро впечатление, да бъдеш по-често с него. В случай обаче, че привличането не е взаимно, щастието е изместено от чувство на тъга, което след време ще бъде преодоляно.

        Денислава Илиева, 9а клас
       СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Какво могат да ни причинят татуировките?

В днешно време много от тийнейджърите разкрасяват телата си с различни видове татуировки. Повечето от тях не ходят при специалисти или в козметични салони, а си ги правят при аматьори. Това може да им причини много болести като например СПИН, рак, кожни и много други болести предавани по кръвен път.
Защо? Защото повечето от аматьорите в тази област използват иглите многократно, а има и такива които ползват непозволени мастила, които дразнят кожата и причиняват нежелани странични ефекти. Не е гаранция обаче, че ако си направите татуса при специалист няма да останем разочаровани.
Понякога организмът ни може да не понесе мастилото, при което започва да боли и татуировката трябва да бъде премахната. Премахването става чрез хирургическа намеса и не гарантира 100% спиране на дразненето.
Затова преди да си направим татуировка трябва внимателно да помислим!

        Денислава Илиева, 9а клас
       СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

My holiday

If you want to escape from your daily routines, to take a rest from school or work and to spend more time with your family, then you should go on a family vacation. When you are on a vacation, doing activies together with your family, brings you closer.                                                                                                      If you are planning a summer vacation, you can do a lot of activities with your family like playing with beach ball, swimming, riding a pedalo, water-skiing, building a sandcastle, looking for seashells. I remember that when I was younger, I went to Varna on a summer vacation with my family. One of the things we did there, was riding a pedalo. The pedalo had a slide on it and I really enjoyed riding and sliding. Maybe it doesn't sound so funny, but I had a lot of fun. If your vacation is going to be in winter, you can try activities like ice skating, skiing, sleigh riding, snowball fighting. Going on a family vacation is a great opportunity to bond with your family while you are having fun.

Диана Борисова, 8а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов
 
Носталгично

Тази вечер пак в моите мисли си гост,
желаеш ли да вдигнем тост?
За всичко, което си причинихме
за това, че взаимно се наранихме.

Прощаваше ти всяка моя грешка
и сега в играта се чувствам пешка.
Аз пък бях до теб във всеки труден миг,
успокояваше те моя шепот тих.

Сега сме с теб на два различни бряга,
единият от другия избяга.
Питам се защо светът се промени
и всъщност кой кого нарани?
Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

За теб

Не се обвинявай, приятелко моя,
не се упреквай и не се кори,
ти си добра и нека всяка злоба
да се препъне в твоите мечти!

Аз ще съм птица,
която винаги над теб ще кръжи,
сърцето ти е малко късче злато,
пази го чисто и не го губи!

Задраскай всички лоши хора,
зазидай своята тъга,
пусни мечтите си на воля,
тръгни по цветната дъга!

Тогава ще достигнеш хоризонта
и ще откриеш приказна страна,
и може би отново ще повярваш в хората,
и може би отново ще повярваш в любовта!

Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Сълзи

Две сълзи се стичат от моите очи,
сълзи – по-едри от дъжда дори!
Ти замина на далеч и останах пак сама
и плача безнадеждно за теб, за твоите очи сега!

Всяка нощ и всеки ден
бошува буря в моето сърце.
Сърце, което аз ти дадох,
а ти си отиде и не си го взе!

Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

My lovely

За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи като звезди горещи
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене,
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене,
аз всички океани бих изпила.

Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а то дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветровете заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка – песен, от песен – мъка,
а аз не зная как ще издържа.

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сърцето ми се пръсне
едно помни –  било е от ЛЮБОВ !

Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов
 
In love в мен

Ти love мен още
аз това го know
и да ме няма now
ти просто си
in love във мен!
Ти think всеки ден
About me …
Накратко I love you too
Разбери!

Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

За рожденниците

Бъди щастлив във всеки ден,
без значение дали ще си до мен.
Изживей живот красив,
за да се гордееш, че си жив.
Искам да разбереш,
що е обич силна човешка,
искам да не направиш нито една грешка.
Нека от отговорност не се криеш
и с трудностите да се биеш.
Дано да притежаваш всичко желано
и да се докоснеш до всичко мечтано.
Ако имаш винаги вдъхновение,
ще почувстваш онова голямо удовлетворение.
Май-много искам да не страдаш,
сърцето си на лоши хора да не даваш.
И накрая моля, никога не се предавай-
да летиш напред продължавай!

Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Сънувай ме

До теб съм
и не съм!
До мен си –
а те няма!
Дали това
 не беше сън?
Вълшебен сън
 за двама.
Сънувай ме,
ще бъда нежна,
ще те целувам до зори.
Пречисти душата
ми грешна
и всички други
забрави !
 

Мирела Алетич, 9б клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов
 
Искам те до мен,
да  обгръщаш моя ден.
Вечна да е нашата любов,
една във радост и в тъга.
Ала нещо мъчи ми сърцето-
далеч ще бъдеш ти от мен...
Нездържани въздишки
и кървави сълзи,
стичат се по ласкавите ни очи..
Ала безсилни сме това,
но помни:"Аз ще те обичам
все така-както до сега!

Катрин Нинова, 10а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Тъй нежно съм се размечтала ,
с всяка малка клетка в мен..
Не спирам и за миг да жадувам,
единствено и само теб!

Аз мисля си сега-
харесах те в мига,във който те видях,
обикнах те така  неусетно..
Нима разумно е това?!
Нима ти си моята мечта?!
Нима от тебе имам нужда аз сега...

И само ти можеш отговор
да дадеш на този сложен мой въпрос..
Но разбери ме ти добре-
вече пленил си моето сърце!
Катрин Нинова, 10а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Момиче с пресъхнали устни,момиче чакащо
обич,
милувка..
Често за тебе си мечтае
иска те и те желае.
Липсата ти бавно го убива и минута след минута сърцето му разбива...

Катрин Нинова, 10а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

                                 
 
Какво очаквам от живота?
(есе)
  

       Животът  е една голяма загадка.Той ни изправя пред много препядствия ,които трябва да преодолеем.Човешкият живот е изпълнен с много трудности и изпитания,както и с много радостни и щастливи мигове,като създаването на семейство.
   Какъв е смисълът на човешкия живот?!Този въпрос е вълнувал и все още вълнува сърцата на милиони хора.Всеки разумен човек има някаква,своя,велика цел,която го води през целия му жизнен път.Такава имам и аз..Моята цел е първо да развия себе си,като човек.Трябва да обърнем поглед наистина първо към себе си и да започнем с промяната на ниско човешко ниво.Колкото по-скоро,толкова по-добре .Длъжни сме да го направим.За това наше бъдеще,за което непрекъснато мислим,какво ще бъде,какво ще му дадем..Нека му дадем,за да ни даде и то!Това зависи само от нас.
 Изборът в живота е решаващ за всеки от нас.Въпреки че зависим от обстоятелствата и от заобикалящата ни среда,ние сами определяме своите възгледи и начин на поведение.Нашият динамичен живот ежедневно ни среща с много и различни хора.Едни от тях се стремят да бъдат лидери в различни насоки и области,други се представят за нещо,което всъщност не са с единствената цел да изглеждат по-оригинални и интересни.Трети пък решават да прекарат живота си по възмоцно най-лесен и безгрижен начин и в повечето случаи се превръщат в безлични хора.
 Животът винаги е бил и си остава една голяма загадка,път,който всеки извървява сам.От нас зависи дали този път ще бъде гладък или изпълнен с препядствия.
 Независимо от всичко,нашият,човешкият живот си остава един и ние трябва да се постараем,да го изживеем пълноценно!

Катрин Нинова, 10а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов

Милостта и прошката
(есе)

   Всеки човек заслужава милост,защото всеки един от нас прави хиляди грешки през своя житейски път.Един мъдър човек е казал:"Човешко е да се греши,божествено-да се прощава!"Да просиш или да дадеш милост,не означава да забравиш,а да помниш,че сме по-големи и значими от грешките си.Прошката носи усещане за свобода-освобождение от негативните емоции.Ако можеш да простиш на себе си,ще простиш и на другите.Само силните духом могат са прощават,защото те знаят какво е обич,доверие и какво е да ти простят.Така вървейки по жизнения си път,ние ще нараняваме,самите ние ще кървим усетили болката от обидата,но винаги ще знаем,че има прошка,че силата е опрощение,смисъла на самия живот!
  Може би не след всяка грешка трябва да има наказание .А само,ако човек е погубил друг човешки живот или пък е откраднал нещо.Както казах по-нагоре..всеки от нас прави грешки,било то волно или неволно спрямо близки или врагове,но определено трябва да има милост и прошка.Всяка грешка е поправима,освен убийството,за това за този грях трябва да се наказва жестоко.Всеки човек трябва да знае какво е добро и какво-зло,какво трябва да се прави и какво е забранено,какво е безнравствено и следователно наказуемо.
Много лесно е да се греши,но трудно,да се прощава.Не е нужно да знаем как да прощаваме.Достатъчно е да искаме да го сторим.Всеки разбира милостта и прошката по свой собсвен начин.Някой се опитват да забравят обидата.Други смятат,че те са слабост и не бива да се проявяват.А трети си мислят,че като са прощават на другите им правят услуга.Има и такива,които прощават винаги и с усмивка на лицето.Но кой начин ще избереш ти?!Това се определя от случая,от ситуацията и характера на самия човек.Трудно се взема това решение,защото ако един път простиш,другите продължават да грешат,а ти ще трябва,да продължаваш да прощаваш.Но едва ли някой се замисля каква болка остава в душата ти и колко дълго ще можеш да я понесеш.Понякога хората са най-жестоките,живи същества на тази планета,особено със себеподобните си.
  Аз знам,че има хора,който се чувстват наспособни да простят.Може би имат основателни причини.Може бу спрямо тях или близките им е била извършена голяма несправедливост.Трудно ще мога да ги убедя,че прошката е нужна на тях самите в много по-голяма степен,отколкото на другата страна.Но всеки решава и избира сам...
  Любовта няма граници,но прошката и милостта,според мен трябва да се простират извън безграничността.Да обичаш значи,да можеш да прощаваш,но не трябва постоянно да търсиш прошка.Търсейки я постоянно от някого,означава,че правиш прекалено много неща преди да обмислиш какво ще какво ще сториш на този,на който после ще молиш за милост и ще кажеш:"Прости ми".
   Простила съм грешките на много хора,който съм сметнала,че заслужават,но има и такива,на които никога,за нищо на света не бих простила,наранили ме ужасно много,незаскужаващи моето опрощение.
   Съветвам и апелирам всеки един от нас да се старае да не наранява другите,да научи какво е добро и какво зло,за да няма нужда от милостта и прошката.А на тези,чиято задача е именно прошката,ще кажа само-знам,че всеки спомен ще ви носи мрак и тъга и все пак опитвайте се да убивте всеки лош спомен с хиляди щастливи!Нека всеки да прости и да бъде милостив към останалите!

Катрин Нинова, 10а клас
СОУ „Димитър Благоев” – гр. Свищов