Майски празници в Свищов
Майските празници в Свищов откри Детският хор към Портокалова къща.
С "Върви, народе възродени!" започнаха вълнуващите празнични дни посветени на 24 май.
Заместник кметът Пламен Александров честити на децата, учителите и гражданите
светлия празник на Словото и Духа.
Защото всичко в нас започва от „Азъ”
„…и за вечни времена провъзгласявам
за НЕБЕСНИ СЪПОКРОВИТЕЛИ на цяла Европа
пред Бога
светите Кирил и Методий ...»
Папа Йоан Павел ІІ / 31 декември 1980 г.
„Европа сега диша с два бели дроба”
Папа Йоан Павел ІІ /22 май 2002 г.
Всяка година на 24 май ние въздаваме почит и уважение към създателите на славянската азбука и книжнина братята равноапостоли Кирил и Методий. Делото им, започнало преди 12 века, днес оценяваме като грандиозна културна епопея с национално и европейско, светско и религиозно значение.
„И Св.Кирил създаде буквата „аз”. Но като първа буква и дадена от Бога на славянския род за развързване на устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз” се изговаря с широко отваряне на устата” пише Черноризец Храбър.
„Затова аз облажавам, о преблажени отче Кириле, твоите устни, чрез които изтече духовна сладост за моите уста. Облажавам този многогласен език, който възсия за моя народ със зарята на трибезначалното божество и прогони греховния мрак..” / Климент Охридски/
За всеки от нас е важно да разберем не само сложната съвкупност от исторически събития, а и сложното движение и стремежи на българския дух от онези векове до днес, защото личността ни е пропита от този силен кънтеж и тихи молитви, от черни букви на страданието и цветни заглавки на възхвала; защото всичко в нас започва от „аз”, а по-сетне - „буки”, „веди”, „глаголи”…
„Един велик просветител, голям ум, всестранно надарен писател- Константин Кирил Философ”, по думите на Петър Динеков, „погълнал цялата образованост на своето време – черковна и светска, християнска и антична, вдъхновен в своето дело от безгранична жажда за опознаване на света и от дълбок хуманизъм” още през ІХ век определя пътя на българската литература, очертава идейно-естетически позиции, създава традиции, по които тръгват следовниците му.
В трудни и жестоки векове, когато мечът и огънят са били олицетворение на човешкия закон, той провъзгласява великото духовно начало на словото като оръжие. В историята на Европа по време на Великото преселение на народите се вписват множество племена и народи. Повечето оставят само имената си в средновековните хроники. Оцеляват етнокултурно онези, които успяват да се приобщят към средновековния европейски универсализъм. Особена значимост за народностното съхраняване и безсмъртие имат писмеността и книжнината. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." / евангелието на Йоан/.
„Плътта на българската държава създаде хан Аспарух, нейният дух - Св.Св. Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата.” каза академик Дмитрий Лихачов. В подкрепа на тази мисъл ще прибавим и вечната истина, изразена от Константин Преславски „ Голи са без книги всички народи”.
Така България, съчетала в себе си ценности от тракийската, гръко-римската, прабългарската и славянска култура оцелява благодарение на духовността си. Обединила знание и нравственост, тя ни дава смисъла за живот и умението за съвместно живеене.
Защото „Ако ние напредваме само в знанието, а изоставаме в нравствеността, всъщност вървим назад, а не напред.” /Аристотел- ІV век преди Христа/
Българската духовност, култура ни възражда като човеци, българи, отрежда пространството ни в европейския дом. Тя е нашата памет и определеност.
24 май е един от празниците и може би най-значимият, който подхранва самочувствието ни за историческата мисия на България като люлка и разпространител на славянската писменост сред другите славянски народи и ни дава самочувствието на народ - участник в развитието на европейския исторически процес.
Още в своето зачатие българското слово поема път, озарен от светлината на равноправието на всички народи. На наш език бе провъзгласено първото слово за дъжда, за слънцето и за въздуха. Със „Слънцето грее еднакво за всички” започва победния поход за място и право на родния ни език и култура в световното познание и общение с Бога.
Да, „Европа сега диша с два бели дроба”.
За нас остава да приемем от силата и вдъхновението на Първите Просветители, на Климент, Наум, Ангеларий, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, цар Симеон, Григорий Презвитер и Мних, цар Петър, Презвитер Козма, … и да вървим по очертания от тях път с мисълта, че „най-потребната свобода на човека е знанието”.
“Върви народе, възродени, към светли бъднини върви!”
Да пазим родния си език и писменост като най-велико творение, грижливо и с любов обработено от книжовните люде на тоя народ, от неговите словесници. Тогава и думите на Жозе Мануел Дурау Барозу „Можете да бъдете горди с вашите постижения. Добре дошли в Европа!” ще са началото на ново похвално слово за българите.
Честит празник, скъпи учители и ученици, творци, книжовници и библиотекари, уредници и служители в музеи, галерии и читалища!
Честит 24 май- ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
