• Четвъртък, 16 Октомври 2008г. 16:26ч.
• Автор: Чо Чикун (9 дан)

Защо всяко дете трябва да се научи да играе Го?! Макар, че може да изглежда, че времето изразходвано за изучаване и игра на Го, е отвличане от учебния процес, има много анекдотични (и поучителни) случки, индициращи, че студентите, които играят Го, превъзхождат техните неиграещи колеги по скоростни и динамични характеристики. И действително, 7-годишното проучване поръчано от Японското Министерство на Образованието, показва, че студентите интензивно изучавали Го през техните детски и юношески години, успяват два пъти по-добре да се представят на изпитите и да постъпят в престижни университети, отколкото колегите си.

По същия начин, постепенните тренировки по Го, развиващи специфични спортни тренировъчни умения, спомагат на студента попаднал в академична обстановка за по-бързото му адаптиране. Голямата празнина получаваща се между училищното и университетското мислене, не е така огромна за трениралия Го-играч. Училищното мислене, което се характеризира с огромно (и в някои отношения безсмислени) факти и университетското мислене, с неговият акцент върху изследователската работа, са вече до голяма степен обединени в ума на Го-играча. Да си припомним, че Го развива и интегрира хармонично логиката (лявото мозъчно полукълбо, тренирането на паметта) и интуицията (дясното полукълбо, творческите и изследователските способности). Играта Го развива и интегрира логиката и интуицията много по-добре от много други човешки дейности.

Много млади хора “се съпротивляват до смърт”, когато училището и родителите правят опити да им обърнат внимание (в повечето пъти справедливо, но за нещастие губят битката за вниманието на детето) към формалните училищни дисциплини, или (дори по-лошо), да ги принудят да отделят часове за техните домашни упражнения. В ярък контраст с всичко това е интересът и вниманието, което младите хора отделят на играта Го. Забележителната тактическа и стратегическа игра, незабележимо и мигновено приковава интереса на младежа и го приучва да развива своите творчески и културни заложби чрез забавление. Приучва ги на внимание и прилежност, нещо което ще послужи и на академичния и на реалния живот.

* * *

Едва неотдавна образователната ценност на игрите и тяхната роля в развитието на интелигентността на децата беше оценена. В редица изследвания на Запад беше доказано, че шахматът способства не само за ранното развитие на интелекта, но и дава социални и психологични предимства (в развиването на характера) на младите играчи, а също така значително спомага за изпълнението на всички училищни задължения. Обаче, всички изследвания, направени по тази тема, пренебрегват Го, една игра със забележителен ефект върху интелигентността на играещите я.

Защо Го е така ефективно допълнение към образованието на младата личност? Редица японски психолози са провели задълбочени тестове на малките деца играещи Го. Техните изследвания, ги карат да вярват, че изучаването на Го е най-добрия начин за развитието на детските вродени способности. Стратегията при Го е глобална, т.е. действията (събитията), протичачищи на една част от дъската оказват влияние и на всяка останала част от нея. Детският поглед върху света е много тесен, но според изследванията се установява, че когато на детето се преподава Го, то бързо започва да развива по-широко виждане за света.

Колкото по-рано се научи детето да играе, толкова са по-добри резултатите. Четири или пет години изглежда е най-добрата възраст за начало на обучението по Го. На тази възраст детския мозък е развит само 65% - 70%, така че ползата от Го за мисловния процес е оптимална. Освен това, детето играе Го, защото това е забавно.

Едно от най-важните неща, които Го дава на децата е способността за концентрация. Те се концентрират върху играта, защото това доставя удоволствие. Понататък, концентрирайки се толкова силно, анализирайки редица варианти и техните последици, те извършват поразителен напредък в тренировката на паметта, и гъвкавостта на техните ментални процеси достига до максимума.

Всъщност, децата трябва да визуализират в ума си възможните варианти и техните последствия (развитието на ситуациите на дъската), да анализират и оценят множество варианти, и накрая да вземат решение за ходове си въз основа на направените анализи. Трудно е да се намерят други сфери на дейност, при които децата използват толкова интензивно своя ум, при това забавлявайки се през цялото време. Способността за концентрация не е нещо, което се придобива от самосебе си.

Разбира се, хората се учат да се концентрират върху неща, които са им интересни. Но имаме различни типове концентрация: пасивна и активна. Детето може да се концентрира, върху любимата си телевизионна програма, но това е пасивен тип концентрация. Обаче, когато се играе Го, умът се използва пълноценно и цялостно – това е активен тип концентрация. Ако наблюдавате дете, когато е погълнато от игра на Го, можете да забележите,че нищо друго в този момент не може да привлече вниманието му. И накрая, способността за концентрация, която се развива при (интелектуални) игри от типа на Го, лесно може да се прехвърли в други сфери на живота.

Това може би е причината, защо толкова много студенти, които са имали привилегията да учат в престижни японски университети, са същевременно и силни Го-играчи (по проучване на японски социолози). На повърхността може да съществува мнението, че заниманието с Го е “загуба на време”. Напротив, изучаването на Го, е дало на тези студенти яснота на ума и способност за преодоляване на всякакви бариери.

Един от уникалните аспекти на Го е възможността да се използват, и интуицията, и логиката. В ранните етапи на играта, когато са възможни толкова много еднакво приемливи ходове, че никой не може да каже дали един ход е по-добър от друг, става неизбежно прилагането интуицията. Има водещи стратегически принципи, но дори и най-силните играчи в този момент се опират на интуицията си. С развитието на играта аналитичните способности придобиват все по-голяма стойност, а в края на играта, те са преобладаващ фактор. Аналитично, шахът може да влезе в сравнение с Го, но Го превъзхожда шаха, от гледна точка на интуитивните и творческите проблеми които поражда.

Необходими са малко фонови знания да се обясни това. Човешкият мозък е разделен от две полусфери: дясна и лява. Лявата полусфера контролира логическите и лингвистическите способности, а дясната - по-интуитивните способности, като например мисленето и разпознаването на образи, музикалността и прочие.

Когато човек претърпи катастрофа, едната полусфера може да се повреди. Ако на Го-играч се повреди дясното полукълбо - неговите интуитивни способности ще пострадат и той ще играе слабо дебюта на партията. Ако повреждане претърпи дясното му полукълбо, неговата дебютна стратегия ще остане силна, но разбирането му за средата и края на партията ще отслабне.

В общият случай, лекуването на тези мозъчни удари е много бавно. Изненадващо е, че Го-играчите, претърпели такива травми, ако преди това интензивно са изучавали Го, се лекуват бързо. Обяснението на това явление е, че изучаването и играенето на Го хвърля стабилни връзки-мостове между двете мозъчни полукълба (и между логиката и интуицията; затова казваме , че Го е игра на хармония). Така че болният си “спомня” и възстановява тези мостове, през които са минавали интензивни нервни токове.

Да използваш само едната полусфера е неефективно. Игрите Го и шах учат да се използва ума многоаспектно, да се развиват аналитичните и интуитивните способности.

Из книгата “Пълно въведение в играта Го”